За какво мълчат делфините...

Деца на Океана и на Вятъра,

но и чеда на волните простори

делфините у нас поддържат вярата,

че някой ден с тях пак ще си говорим...

Понеже сме родени в Океана,

а след това населили сме сушата

и във това преселване навярно

забравили сме – Вечността да слушаме...

И тъй сме се разминали с делфините,

и се дивим на тяхното мълчание,

а в интелекта им долавяме, от Миналото

останали загадъчни послания...

Възможно е дори за нас да знаят

те повече отколкото си мислим,

но луднали, подгонили Безкрая

общуват с ветровете поривисти.

И всичко с тях споделят, и с вълните,

със грохота им нощем се надвикват.

И от звездите нямат тайни скрити

запомнили на – Вечността езика...

... А могат да ни кажат толкоз много:

за общото ни Тайнствено начало,

за Първите послания на Бога

към нас и към Живота като цяло...

За Любовта, за нас, за ветровете,

за властната Стихия на Безкрая

и разпиляното през вековете,

което и до днес дори не знаем...

... Избрали на брега да си останем

сами при пътищата неизминати –

се плашим и до смърт от Океаните...

...Навярно затова мълчат делфините!...

28.10.2016. / Едно време в Океана.