22 янв. 2009 г., 08:04

За каузата 

  Поэзия » Философская
698 0 2
За каузата убиваш себе си, 
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат.

На себе си едва ли някой ще посегне,
когато може друг да нарани,
за своята истина, че е безследно чезнал
в хората и техните лъжи.

И ето - смъртната присъда,
на мъртъв вече философ,
е дадена
и гневно плачат гузните
над своя собствен гроб.

Наречена - безлична,
истината се мотае между тях,
но слепи ли са,
или някак неудобно е 
сега да крачи с дългия си крак?!

Убиецът, наред с убития,
не спят спокойно в своя гроб,
когато лицемерни истини
се ширят в този свят широк.

© Биляна Бозинарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съвета е добър. Благодаря!
  • йес!
    добър стих!

    предвид това си позволявам да ти предложа:
    ако "Едва ли някой ще посегне на себе си" стане "На себе си едва ли някой ще посегне" и "над собствения си гроб" - "над своя собствен гроб" строфите ще се изгладят...
    лично мнение, абсолютно неангажиращо.

    поздрави!
Предложения
: ??:??