3 июн. 2016 г., 22:37

За кой ли път 

  Поэзия » Другая
601 0 0
За кой ли път се молиш пред душата ми
изправен, като пред светиня,
виновен и потънал в срам
пред олтара на сърцето ми изстинало.
Да влезеш искаш в моя храм
а ключът му отдавна ти загуби,
ограби го и нищичко не даде,
в илюзии живя, в заблуди.
Късно е за твоето откритие,
не можеш, казваш с нищо да ме замениш
с такава обич под прикритие
на себе си опитваш да простиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »