За кой ли път се губя в свойте мисли!
Зове ме онзи стар и прашен път,
небето синьо , изгревите чисти
и моят толкова прекрасен, роден кът!
В сърцето ми остана тишината
и нежен полъх от разцъфнали поля,
на всяко лято чувствам топлината,
а зимата е бяла и добра!
Заставам там, пред малка, стара къща...
ухаят нежно здравец и липа!
За кой ли път във детството се връщам,
за кой ли път прокрадва се сълза!