И се намерихме на мисълта в отвъдното.
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното,
че днес е - един изправен поглед,
взор-мисъл към светло-дневното.
От цветното видение на погледа,
разлистил цвят в средата на откъсната въздишка.
От влялата се облачна безумност
в иносказание на ангели -
видения с криле на пеперуди,
разпънали пяната на тишината,
в очакване да чуят глас от пулса ми.
От користната здрачна лудост
на излетял от покрива безумец,
изпросил си криле от бялото на гълъб.
От разпилени светлини с петна от слънце,
които раждали са утро.
От дар-любов, звъняла занемяло,
за да не ранява някого с камбанни звуци.
От изгорелите писма, в които пише прах
със студ на ледена писалка.
От реквиемния акорд на орган,
изтръгнал от съня на някой спомен.
Под похлупак, вплел зимната дъга,
която нарисуваха в мен пръсти,
и есента от залези, разляла багри-паяжини,
се свърши край на едно начало,
което имам само аз... май не разбрах...
© Калина Костова Все права защищены