О, Лицемерието тук вършее,
облякло шлейф и гордо вдигнало глава.
И ето само миг и ще запее
с любов, но завист черна крие зад това .
О, музо, моля, идвай ти при мене!
Не навестявай моя най- добър събрат.
Аз ще го галя с фалш и дявол да го вземе.
Надявам се в конкурса на обрат.
И тези дето най ме хвалят
и възхищават се на моя стих красив.
Ще го оплюят зад гърба ми без да бавят
стилът ми смотан, грапав и креслив.
Ще скараме се, ще се нагрубим
и после, щом конкурса наближи.
Ще сложим на лицето ярък грим,
ще изговорим купища лъжи.
След свадата за острите ни зъби
с които ни захапаха отровно.
Ще се престорим - нещо ни сърби.
Ще се похвалим мило и гальовно.
© Люси Атанасова Все права защищены