26 нояб. 2004 г., 18:42

За Любовта... 

  Поэзия
1503 0 4
Вечерта на 14 Февруари
Денят на всички влюбени сърца
С болката от рани тежки, стари
Тя и той разменят си слова

Той и каза: "Аз те обичам"
Защо постъпваш с мене така
Тя: "Знаеш ли, любовта не е вечна"
Нито вечни са наще сърца

Настъпи мълчание и тишина
Той я погледна с поглед, различен
Каза и: Вечна е в мен любовта
Вечно сърцето ми ще те обича

С поглед изстинал, но тъй натъжен
Тя се обърна към него с очи
Тя го погледна, погледна го - мен
Изрече му нежно, без страх и лъжи

Миличко аз те обичах но днес
Всичко изчезна, нейде в безкрая
Сънувай ти друга, не мен нощес
Защото за другиго аз ще мечтая!

Той се наведе, целуна я нежно
Сякаш за сбогом, здравей и прости
Прошепна и: пътят е май неизбежен
Аз те обичах - с това ме помни

И изчезна малко по малко в нощта
Тя просто гледаше как си отива
И нищо не чустваше друго сега
Само Целувката - нежна, красива...

© Марто Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??