Ела при мен сърковена, сладка, мила.
Ела при мен, преди смъртта в плътта ми нож да е забила.
Тогава късно би било да те посрещна.
Ела при мен, докато душата ми е грешна.
Да ме залостиш здраво в твоя свят затвор.
Да скриеш онзи плод, причиняващ в мен раздор.
Да ме залееш и очистиш със святата си кръв.
Да съм последен, но все пак за тебе да съм пръв.
За това създаден съм, за това жадувам.
Да те имам - да ме имаш, нека нищо да не струвам.
И ти нищо не ми струваш, за това си ми тъй ценна.
Повече от въздуха си ми - Любов свещена.
© Тачо Все права защищены