1990 г.
Мамо, ти плачеш! Скръбта е голяма.
Без думи, без сълзи... Защо плачеш, мамо?
Защо е голяма тъгата ти, мамо?
Ти пак се усмихваш. С такава усмивка
прощаваш ти само. Усмихвай се, мамо!
Сама си останала, но пак за нас мислиш.
Албуми прелистваш... Не си сама, мамо.
Дори да ни няма мислено, вечер
в къщи се връщаме и тебе прегръщаме.
В живота поели, вървейки се борим
и чест отстояваме, мислиме, спорим... ...