За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

Театърът на делника е тежък,

а ролята на силна ме гнети.

Ще седна тихо тук до теб на прага,

с посипани от прах нозе.

Умората през бръчките пробягва,

склонила леко в скута ти лице.

Да помълчим, не са ни нужни думи.

Те, думите, раняват близостта -

аз лодка съм, а ти си моят пристан.

При теб отново аз съм "у дома"

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

За късче обич аз ръка протягам

и чакам само твойто "Остани".