Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
31 янв. 2021 г., 19:06

За мечтите 

  Поэзия
365 10 15

Понякога посягам с празна длан,

да хвана малко капчици солени.

Морето, за вълните не е храм,

но заедно са истинска Вселена.

Аз искам, искам да отида там,

където в хоризонта се извива

дъгата, а пък Бог остава сам,

за да се влюби в нечия молитва.

Ще седна на ръба на облак бял.

И в скута му, ще се превърна в буря.

Ще вържа слънчев лъч за топъл шал

и после из дъжда ще се изгубя.

Ще пратя на Земята сто звезди,

да блеснат като детските трапчинки.

 

Защото без най-смелите мечти –

светът не струва даже пет стотинки.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??