Не мога да ти кажа ''Лека нощ''...
и в самотата мракът ме обгръща,
заспиваш там, под звездния разкош,
а другата навярно те прегръща.
Не мога с теб да срещна утринта,
''денят да е добър'' да пожелая,
на мен остава тайната - греха -
така да те обичам и желая...
Не мога да съм твоята жена,
не мога да съм твоята съпруга,
на мен се падна само ористта -
щастлива да съм в своята заблуда.
© Красимира Касабова Все права защищены