За миг поне
Повиках те в безкрая,
чу ли ме, кажи?
Това съм аз,
самотна, бяла, жива.
Подирих и ръцете ти,
усети ме, нали?
И само ме стопли
за миг поне с дъха си,
че мойте струни са премръзнали.
Ще те погледам,
ще те погаля,
ще се разтворя във въздуха
до теб
и пак ще си отида.
© Сеси Все права защищены