За миналото и сега
За миналото напоследък пиша,
сегашното съвсем не ме влече,
а миналото в мене още диша,
а днес Пусто в Празното тече!
Не мога аз за нещо да се хвана.
Живота ни от всякъде горчи!
И щом очи отворя от зарана,
бездушието виждам как мълчи!
Безпринципни нещата се нареждат.
В тунела ни не виждам светлина!
Живота ни до ядене се свежда,
напред ни бута нашата Злина...
Живеем ние в джунгла нетърпима,
от всякъде ти срещаш Зверове.
И всички си завиждаме за трима,
пред нас не виждам вече Върхове!
Това ли ще дадем на наште внуци?!
Във този път и те ли ще вървят?!
И в този хаос пълен със боклуци,
за Бъдещето ни не виждам Път!
25.04.2015г. София
© Христо Славов Все права защищены