ЧРД
Още като млад, във себе си се клех
с тебе да живея сто години.
Тъй в сърцето си сърцето ти приех
под небетата ни земносини.
И в душата твоята душа прибрах -
цялата си топлина ѝ дадох.
Още оттогава всъщност аз разбрах:
целият на тебе се предадох.
Ти отвън, че и отвътре ме плени
и превърна ме във твоя сянка.
С тебе аз стопявах всичките слани...
С любовта не правех аз замянка.
Като дъжд дори над тебе аз валях -
миех всяка твоя малка рана.
Всеки божи ден за тебе го стрелях,
та затуй до днес при мен остана
и през тез години с тебе оцелях!
© Никола Апостолов Все права защищены