Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята
и тихичко го чух да си припява
сред листа танцуващи със вятъра,
че скоро моят празник наближава.
Не ме забравя, винаги пристига
облечен цветно, топло и със стил,
за моя ден рожден той тоста вдига.
Ах, Октомври, толкова си мил!
И нека да напредва календарът,
аз с радост ще посрещна есента.
Животът е безкрайна надпревара,
но постепенно идва зрелостта.
А в нея са отседнали годините
на китни пролети и весели лета,
големите любови са преминали,
останала е само мъдростта.
Събирана по малко във живота,
наследница на рани и тъги,
които са те карали да страдаш
и разбереш, че важният си Ти!
10.10.21
© Nina Sarieva Все права защищены