Соничка (Соня)
33 134
14 дек. 2006 г., 12:29

За моя клас 

  Поэзия
11943 0 5
Колко бързо изминаха тези години,
в които бяхме един от друг неразделими!
Превърнахме се в един задружен клас
и често тайно бягахме от час!
Веднага щом се дневника отвори
и за отсъствия се заговори
всеки вади GSM-а
и с SMS решава се проблема.
Не минава даже ден
без "Мънча" да е посетен.
А какво да кажем за училище!?
То за нас не е мъчилище,
защото пак си правим ний купона
само дето липсва микрофона.
Всички сме различни,
но и много симпатични.
А изпитват ли ни - няма проблеми,
с тетрадки ние сме въоръжени.
Един със знания помага,
друг от обща култура я докара!
Между нас цари голямо уважение.
Че и късметлии сме - няма съмнение!
Класни имаме си цели трички,
но в сърцата ни има място за  всички.
Макар че, скоро трябва да се разделим,
един към друг не ще се променим.
Ученически години няма вече.
Те отлитат надалече!
На добър час, приятели любими,
нека и в живота сме непобедими!!!

© Соня Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво Сонче,аз съм Севда.Много хубаво стихотворение!Успех мила!!!
  • Хубава тема-браво!
  • Това е най-готиното стихотворение за най-щурия клас на гимназията ни. Честно казано въпреки, че сме имали много трудни моменти това време ми ЛИПСВА, беше толкова безгрижно. 6 от мен
  • Мънча е барчето до училище
  • Годините минават бързо! Но остават спомените от тогава, нали

    п.с. Какво е "Мънча"?
Предложения
: ??:??