Да можех само да те видя,
За секунда кратка, да те зърна!
С ръцете си да те докосна...
Ако можеше да ме прегърнеш!
Времето забързано лети,
Не знам къде... Не се завръща...
Както няма да се върнеш ти
В тази тъжна, опустяла къща...
Божествено за мен е твойто име!
Като икона свети твоя образ!
Може... Може пък да сме сгрешили,
Но да не мога, мамо, да си спомня!...
гр. Казанлък, 2001г.
© Andriana Valkanova Все права защищены