За моята Муза

На времето бе Музата ми все при мене.

Аз като влюбен за ръцете я държах!

За  нея днес душичката ми стене,

къде се крие вече не разбрах.

Със нея може би душата си изчерпах,

за всичко писах и прегракнал пях.

Дори понякога, със нея съм се дърпал,

но заедно със нея не се спрях!

Със нея много пъти ставах "веселушко",

и много пъти съм кипял от яд,

гърмял съм някого със свойта бойна пушка,

отричал съм се е от този гаден свят!

За славих първо любовта не споделена

и бях се втренчил все във любовта,

за калпавото винаги въртях остена

и търсех силно място във свита!

И преживяното в тетрадките написах,

на хиляди заглавия се спрях

и въпреки това от нищо не се слисах

и мисля си, че в нещичко успях!

Аз знам, че всички хора мен не ме харесват,

но има гдето ме боготворят!

И знам, че малко в сивия поток ме смесват,

но пък от завист, зарад' мен не спят!

За мене писането беше мое хоби.

И аз се радвам, че туй бе така!

Аз пях от песните на  мойте селски роби

и с музате си ходех под ръка!

27.07.2017. Драгойново