Посвещение: за един малък принц
На края на земята загива времето в сапунени балони.
На детска люлка се люлее спомена ми за света...
Високо бъдещето се заплита в мъртви клони...
А ти, все още златокосия, подаваш ми рисувана овца!!
Аз те наричам малък принц. Наум погалвам те с очи.
Единствената чиста вечност я виждаме в сърцето...
Опитомявам те. Броиме заедно угасващи звезди...
Аз те наричам малък принц. Ти мене - просто цвете...
На края на земата сме приседнали на малката планета.
Аз знам, че тя е твърде малка, недостатъчна за двама...
Аз плача. И сълзите ми светят в космоса като комети... ...