9 мар. 2012 г., 18:42

За него бях чужда... 

  Поэзия » Любовная
1460 0 15


С гръб един срещу друг - като пясъчни дюни, и някак си 
търсим лице в лице да застанем с човека в света,
а обичта, що жадуват я всички, е като вируса-
търсим билка за лек, а не знаем, че в нас е била.


В къдели от тръни и пясък гнездо Самотата си свива
и сковава душите ни - неподготвени за любовта!
Светът приемал всеки за равен?! За него бях чужда,
та бе отредил ми цял куп паяжинни кълба самота!

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??