И в порутена колиба, и в пещера бих живяла...

И на открито, на земята бих спала...

И без пари, и без удобства бих стояла...

Стига той да е до мен!

Да ме целува и прегръща всеки ден.

Живот с лукс не искам аз. Живот искам с него - скромен.

И пак ще се усмихвам на небето.

Пак ще тичам без посока, по полето.

И сърцето от щастие ще е пак обзето. 

С него навсякъде бих заминала.

Всичко пред нас изпречило се бих сринала.

От животът жадно всичко бих взимала.

И без дрехи, и без обувки бих ходила...

Щом съм с него и в пустиня бих бродила.

За него до края бих се борила.

Любов истинска за него се е родила.

И от него никога не бих се уморила.

Щастие, любов и слънчево небе.

Бих родила нашето дете.

В колиба, на земята бих заспивала.

В студена вечер него бих завивала.

Устните му бих изпивала.

Очите му бих целувала.

От въздуха бих го ревнувала.

"Жадна за него, само за него."

Г.Петкова

април,2015г.