За него ще съм рай...
Попитах аз звездите кого да нараня,
дали сърцето твое или пък моята душа,
раздавах се безумно през целия живот,
сега във мен е пусто, ти вече си ми роб.
В очите ти съзирам уплаха и тъга,
усещаш, че ме няма... студена съм земя,
ти цял живот крадеше от мойта свобода,
с обиди ме гнетеше, съвсем ме закопа.
И гледаш ме в очите, любовно ми шептиш,
а аз съм празна чаша, без течност, без мечти,
в безсънни нощи плачех и исках да умра,
сега съм вече друга... обичана жена.
Сега реших спокойна, че теб ще нараня,
не се страхувам вече от твойта нищета,
любов във мен извира... на него ще я дам,
за него ще съм книга, и рай, и лъч, и блян.
© Неземна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви!!! Да, не е отмъщение, защото аз простих отдавна, просто за пръв път реших, да не бъда егоист към себе си!!!
-
Не мисля, че това е отмъщение, а логическо следсвие.
Поздрав за стиха, Цвети! -
Красиво отмъщение! Харесах, Цвети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
