Обгръща с поглед невидимото, подухнал вятър, блед и разгневен, във време януарско, неразринато, където побягва уплашен елен, в простор необятен, в безкрайна игра, където потъва с потънало слънце и прикрива едва забележима тъга...
А времето не иска да е видимо, където всеки черпи оправдание и му отброяват механично свидното, и върху му трупат куп страдания...
"А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания..."
Харесвам поезията ти!!Поздрави!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.