23 мар. 2017 г., 11:17

За Нея 

  Поэзия
363 2 3

Поезията няма ден,
няма цвят и няма възраст.
Попадналият в неин плен
е заклеймен да пие мъдрост.

Метафорите, като дъжд
се сипят ситно от поети,
а светлината изведнъж
със смисъл за живота свети.

Тя няма граници дори.
Тя не заспива уморено.
Поезията не мълчи,
на нея всичко е простено.

Увлича в своя кръговрат
и заразява нелечимо.
Тя всъщност е вълшебен свят
в който, само смисъл има.

Поезията е следа.
Поезията е награда.
Тя никога не е сама
и с времето, остава млада...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??