Да се заселиш отново на белия свят,
така сякаш си бил отхвърлен от него.
Неядно, да се събудиш с добро сърце,
да забравиш за всички змейови дарове
и да се събуждаш отново и отново,
живеейки в радост от подкрепата свише...
Откриват се толкова благожелателни пориви,
в ненадейност, в непреднамереност, без обиди.
С нови очи проглеждаш - неизминат света.
Пред теб се ширва максимално обтекаема залисия.
Красотата се втурва напред като самодива.
За да я догониш, ти трябва сила непреодолима. ...