Написано за тебе, онзи чуждия,
С когото тайно се споглеждаме за миг.
От тази, грешната и никому ненужната
Сподавяща през сълзи своя вик.
Написано за тебе, тъй далечния,
С когото се прегръщаме за кратко
Но само в мислите неясни и отвлечени.
И там е сладко... твърде сладко.
А иначе дори не си говорим,
Усмивка - две и толкоз. Краят е това.
И не че нямам порив да се боря,
Но не и ако в края ще Я нараня. ...