За очите

Аз имам сляп

                               баща,

не ме е виждал

                               от години,

не ме е галил

                               със ръка,

защото тъмнина

                              дели ни.

Не знаеш ден,не знаеш нощ,

животът се в сиво сбира,

в мрака чезнеш неусетно,

духът и вярата изстива.

Затворена в клетка птица

мечтае ли за полет волен,

живот вън така кипи,

а ти си само, само спомен.

Така и слепият сънува

как погледът му става жив,

тогава песничка запява

възкръсва... но уви, за миг.

Да бъдеш мъртъв

                                      или сляп

за мене също е

                                      дилема,

човек обича със

                                      очи

и обич с очите

                                      взема.

Навярно мисълта следиш,

че моят призив е за теб,

аз моля те, люби живота,

възпявай го, като поет.

Нали си здрав, какво е нужно

и хляб си имаш, и сърце,

в слънчев ден, ако не пееш

в бури в силни ветрове...?

Светът е толкова голям

и всеки носи своя драма,

да кажем, имаш си любим,

но някак си не сте си двама.

 Приятелко, недей

                                         тъжи

за твойте хубави

                                         очи,

любовник верен ще

                                         ти стана

и ще те любя

                                         до безкрая...