9 мар. 2013 г., 10:31

За планината 

  Поэзия » Философская
393 0 3

"хубава си моя горо..."
     Любен Каравелов

Била си вечна и неповторима,
над всички времена и бури зли.
Красива лете. По- красива зиме!
Усмихната и плувнала в сълзи...

Грижовна майка в дни неизброими.
С легенди скъпи и със случки зли.
Усмихната през слънчивите  зими 
и плачеща през есенните дни.

Изправяш се високо в небесата,
до Господа са твойте върхове,
си скътана на хората в сърцата,
във  радостни и тъжни часове.

В Хайдушките пътеки и поляни,
и в изворите, в дивните гори,
и в мурите столетни разлюляни 
е скрита славата на твойте дни.

И ти от времето си вече посивяла,
посягат ти човешките ръце,
но ти на моя род живот си дала,
и той те тачи, горо, от сърце!

Дори и паднала, дори и победила,
за нас ще къташ Слънце и Звезди...
Ти като майчица със хората си мила!
Плачù със нас и с нас се весели!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аплодисменти!
  • Хареса ми, че планината Ви е вдъхновила, усетих обичта Ви към нея. Хубаво е описана. Успех!
  • Вьзхитително!!!Личи,че скоро сте ходили по Пирин,а може би и по Рила.Елате и в Родопите,при нас!Тук не е по различно!Ще ги видите като на длан!
Предложения
: ??:??