Да чоплиш във душата на поета
е все едно да късаш с яд китарни струни,
които ще проплакват към небето
и ще ехтят в куплетните му думи...
От резонанса вятър ще повее,
стиха му като песен ще разнася.
Поетът все за думите живее,
плачът му като музика приглася...
И сам лекува раните мастилни,
и белезите си с молив чертае.
Изстраданите думи най (са) силни,
защото страда винаги до края... ...