marg0 (Маргарита)
17 26
10 февр. 2007 г., 19:24

За последен път 

  Поэзия
1067 0 4

Оплаквам те за последен път.

В стъклото се удря тихо дъждът,

на локва се стича и бавно застива,

с изплакани бели кристали се слива.

 

И още във мен не заспива тъгата.

Открехната леко оставям вратата

и пантите скърцат, студът ме обгръща.

От мрака бездънен се никой не връща.

 

Отвивам леглото, но тебе те няма,

духът ти се рее и носи измама,

в сърцето ми нова надежда посява

и облака гони, луната изгрява.

 

Но няма да вярвам на твоята сянка,

върни се по-скоро към вечната дрямка.

Когато небето достигнеш – викни ме!

Ще чакам, ще чакам, ще чакам, вземи ме.

© Маргарита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??