12 июн. 2007 г., 18:40

ЗА ПОСЛЕДНО 

  Поэзия
1043 0 24
 

Прелистих те вече със страница бяла,

сега за последно изписвам те в рими.

От спомени тъжно частици пресявам,

със обич и жалост... почти са незрими.

Усмивките вече са там... във сърцето.

Напомнят ми сякаш щастлива, че бях.

И следваше... тихо трептящата болка,

изтръгнала грубо най-звънкия смях.

Какво да напиша?... Поредната обич.

Продадохме чувствата наши... за смет.

От логика ставахме по-нелогични,

и всичко предадохме... жалък късмет.

Следите ни малки парцалено трихме.

Захвърляхме всичко назад... през глава.

И тази любов като старо петаче,

потъна дълбоко... и там заискря.

Неписано-писани двамата бяхме.

Раздавахме обич, но в грешното време.

Сега те забравям, прости, но след теб,

сърцето ми друг... е наред да отнеме.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??