12 апр. 2007 г., 18:37

За приятелите 

  Поэзия
5.0 (2)
750 0 2
Когато нямаш нищо на света,
освен протегната приятелска ръка,
която да ти дава светлина,
да забравяш всичката натрупана тъга,
ти си най-щастливия "самотник" на света.
И когато нито дума ти не чуваш за добро,
теб там приятелско крило ще те подкрепя
и високо теб ще извиси над всички мъки и тъги.
Радост ще намираш в облачните дни,
защото си с приятели добри.
Няма болка, ни тъга -
има я нестихващата радост на мига. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Предложения
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »