За приятелите
Искрящо вино закипя,
надигам чашата със стръв,
течността се в мене вля,
раздвижи топлата ми кръв.
Приятели, да вдигнем чаши,
за младостта да вдигнем тост,
да бъдем верни в дни тревожни,
с думи прости да стоим на пост.
На масата другари много
подеха бурната ми реч,
ще бъдем верни, дружно казват,
дори да сме от тук далеч.
Приятелите свои аз помня,
те бяха до един добри,
навярно имал съм тогава
прекрасни розови очи.
Но някак си прозрял човекът,
че тя, земята, се върти,
и в тази бясна въртележка
всеки своя път "откри".
Едни се лутат без посока,
на други им растат криле,
за всички тях тъй рядко чувам,
не крачим в общи редове.
По принцип никак не обичам
почерпени с вино думи,
да слушам музика, която
излиза от фалшиви струни.
Но вас целувам, като братя,
каквото и да означава,
да знаеш братя как се мразят,
а уж кръвта вода не става.
Аз каня ви на чаша вино,
така, за някаква разтуха,
не зная начин по-удачен
от гърлото да махнем буца.
И после вкупом да говорим,
да спорим жарко до зори,
някак, мисля, ще се върнем
към миналите наши дни.
Приятели, да вдигнем чаши,
че времето назад остана,
не искам клетви, думи тежки,
че вижте днес какво остана.
© Савар Все права защищены