Приятелството, казват, било е безгранично, а граници поставяме на всяка крачка. Приятелството, казват, било е не цинично, но днес съм от Бога по-цинична.
Преспиш с мъжа му, пиеш с някого кафе, помогнеш му през трудно време и вече тоя някой приятел те зове, а въпрос "защо" във тебе дреме.
Споделил си някъде за обич, вметнал си, че сексът е прекрасен и ставаш чуден приятел, а после враг си най-ужасен.
И някой рядко те разбира, че съществува нещо, наречено симпатия, че приятелство даже в тъмното прозира и оперирано е от апатия...
А после някой ни предал. Или ние самите? Че се лъжем най-брутално, без капка срам, че са ни безкрайно разболени дните, но човек пред Бог е винаги сам.
С приятелите свързан си за сто години и после още сто, така до вечност, няма фалш, усмивки мними и всичко е една човечност...
Останалите преминават, дават, взимат ... и така нататък... Приятелите ти остават до мига последен и болезнено кратък.
да ти имах самочувствието :Д
Аз не се оправдавам мила Кате. Просто съм твърде самокритична А това наистина не ми харесва. От гледна точка на ритъм и рима, но нямам намерение да го преработвам или коригирам. шом сгреша буква късам цялата страница
Виж,идеята е добра,но изпълнението-не.
И определено има нужда от редакция.Откровението си е откровение.
За да е поезия,има много какво да се желае.
Пожелавам ти успех за по-нататък!
Съни,не е нужно да се оправдаваш с"и на мен не ми харесва",стихото е проникновено и не е нужно дори до го редактираш.
Прекрасно е с откровението,което блика от него!
Браво на теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Аз не се оправдавам мила Кате. Просто съм твърде самокритична А това наистина не ми харесва. От гледна точка на ритъм и рима, но нямам намерение да го преработвам или коригирам. шом сгреша буква късам цялата страница