За прошка да помолиш със сърцето,
простен ще бъдеш от душа,
невинно ще запазиш в теб детето.
Попитай смело с думичка една!
Човек без грешки просто няма
и съдника за нас е само Бог,
но с болка ще е винаги душата,
ако запазиш думите до гроб.
"Прости!" - ти просто леко прошепни,
но не така, а с поглед във очите.
Ти с този миг се слей и си спомни
за грешките, останали във дните.
Тогава думите като магия
изтриват болката във теб
и в другия, в когото тлее скрита
обида, неизказана до днес.
В живота всичко се прощава,
понякога дори и през сълзи,
но непростен завинаги остава
човека, думите вълшебни скрил.
© Ивелина Цветкова Все права защищены