13 мар. 2016 г., 23:02

За прошката 

  Поэзия » Другая
1247 0 2
Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот.
Зеленото покълва от забравата на зимата.
За прошки, и за влюбване, и за любов...
щом има я в сърцето добротата.
Със тази доброта, която в мене нося
поръсвам утрото на утрешния ден.
и искам да осъмна окрилена, и летяща
със птицата летяща в мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??