За това, че ми подаваш ръка в тъмнината,
за това, че ми показваш брода през реката.
За гова, че ми помагаш насън да се усмихвам
и трепереща от яд по-бързо да притихвам.
За всички тези простички неща
за миг пред теб аз коленича.
Навежам се като над гроб
и признавам ти, че те обичам!
© Вера Камбурова Все права защищены
"За всички тези простички неща..."
!!!