Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
1 нояб. 2015 г., 07:56

За първи път 

  Поэзия » Любовная
510 0 4

За първи път

 
 

За първи път те видях, облян в слънчеви лъчи

Видях те да говориш на цветята и цветовете

Видях те и ти ми махаше с ръка - да дойда до тебе

За първи път те видях и срещнах любовни висини

 

За първи път те видях, отворил за прегръдка ангелски крила

Видях те да рисуваш, вдъхновен от мен - чувствата и мечтите

Видях те и ти ме канеше на валсово пътуване - да тръгна с тебе

За първи път те видях и омаяна, отвърнах с „да”на любовните ти дела

 

За първи път те видях, носител на истината за моето съществуване

Видях те в съня си да създаваш, заедно с мен - идеалния свят за нас

Видях те и ти ми показваше реалността, в която влюбени живееме

За първи път те видях, преди да те видя, две души в една - знаеха за нас...

 

 

© Лили Вълчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ел,...Благодаря ти всеки един твой коментар ме докосва много силно и изобщо всичко, което напишеш,но това ме развълнува особено и прекалено много...!!!...Хиляди не, милиони не...милиарди благодарности...!!!...Много, много, много силни и топли прегръдки!!!
  • Благодаря ти за коментара Лейди Фокс!Радвам се че си усетила емоцията и си прочела смисъла!Колкото до градивните критики донякъде съм склонна да се съглася със теб.Наистина"Повтарянето на една и съща фраза е особен похват и не трябва да се прекалява."Но именно повторението е един от моите любими похвати и се е превърнал в нещо като моя запазена марка, нещо като моят творчески подпис,А колкото до думата "дела" съгласна съм, че донякъде стои някак неуместно, самата аз го усетих докато писах тази творба ––(седейки в кафенето чакайки една приятелка), но вдъхновението ми шепнеше тази дума,а аз не изневерявам на него.Това,което пиша, особено отнасяйки се до любовната ми поезия е автобиографично и макар свободата на поезията пиша нещата така както са се случили,както съм ги почувствала и за мен това е важно именно заради това рядко редактирам творбите си след самото им написване, хауса в тях е само първоначален,после се оставям на течението и именно тези неща са които ме открояват като творец-тези дребни особености и въпреки това обичам критиката,да се усъвършенствам и да опитвам нови неща,и затова съм ти благодарна за забележките,но в никакъв случай не се стремя към съвършеноста,стремя се към душата и затова ме радва че те е докоснала творбата, въпреки това което не харесваш в нея

    Нежност,благодаря знаеш че много ме радва твоето нежно присъствие!!!

    Младене,благодаря за ВСИЧКО!!!

    Поздрави на тримата!!!
  • "За първи път те видях, преди да те видя, две души в една - знаеха за нас..."

    Тук ти се извисяваш, Лили, до разбиране, което бих нарекъл условно "антикарма". Същността му е изразима с това, че "бъдещето определя настоящето". Аз отдавна съм констатирал този нетривиален факт, който обръща всички учения с главата надолу и ги опровергава, и в Откровения, съм го споделил в есето си "Мисли за Яркостта на бъдещето". Радвам се, че любовта те е довела до подобно прозрение!
  • Хареса ми много. Всеки ред е изпълнен и говори единствено на езика на любовта. Адмирации!
Предложения
: ??:??