За първи път
в живота си се влюбвах,
туй беше рано в младостта,
за първи път тогава
и разлюбвах,
и истински се сблъсках
със света!
О, свидна беше
мойта първа обич!
И ненадмината
душевна красота!
С желание
да станем нейни роби...
Да изгорим
на кладата на любовта!
Една красива,
неживяна още Пролет,
със рози дъхави
и истински бодли!
Тя беше лудост и
омайващ полет...
И болест...
всеки да я преболи!
Тя също като стара
и дълбока рана,
оставя белезите си
за цял живот!
Тя цял живот е
недоизживана,
цъфти красиво,
но не дава плод!
Макар не винаги тя
да е споделена,
но никога тя
не е маскарад!
В душата ти от нея
наранена,
остава и когато
не си млад!
1951 г. Първомай
© Христо Славов Все права защищены