Орлица с тридесет орлета,
спокоен поглед, нежна гръд,
строиш ни приказна планета
и водиш по неравен път.
Сълзички триеш, връзваш рани,
крилца подкрепяш да летим.
В очите твои приковани,
за обич жадни се редим.
"Учителката каза, мамо " -
и вкъщи важното тръбим,
усещаме стабилно рамо
и търсим образа любим.
Ще те надминем след години,
ще се разпръснем по света,
но от мечтите яркосини
ще грее твойта топлота.
© Светличка Все права защищены