За раздялата на мама и тати

27 авг. 2014 г., 21:52

Поэзия » Другая

619 3 7

Някой ден ще пораснеш... Дано разбереш.

Не очаквам да ме оправдаеш.

Зная колко боли без баща да растеш...

и не исках и ти да го знаеш.

Няма как да изтрия отпечатъка тъжен,

който тази раздяла ще сложи.

Нямам вече душа всеки ден да те лъжа...

А въпросите ти ме пробождат...

И дълбаят, дълбаят дълбоко в сърцето ми...

Отговорям... И твоята усмивка убивам.

Просълзявам те... Теб - ангелчето, детето ми!...

Теб - най-милото, дето си имам....

Де да можех със твоите цветни боички

светло бъдеще да нарисувам,

и във твоите детски, невинни очички

само щастие пъстро да плува...

Да изтрия със гумичка всичкия стрес,

който с всяка секунда набъбва...

Да не плаче баща ти на онзи адрес

щом без твойта прегръдка осъмва...

.....И се моля на Бог, който ми те изпрати,

за да чувам днес думата МАМА ...

сила да ни даде...на теб, мен, и баща ти...

За да свикнем със тази промяна.

Павлина Соколова

Eia (Росица Танчева)

2014-08-31T10:02:11+03:00

!
Регина (Радост Даскалова)

2014-08-28T17:23:45+03:00

трудно се пише за тези неща и те поздравявам за смелостта!
e4i (Елена)

2014-08-28T17:10:48+03:00

много, много тъга...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-08-28T10:54:22+03:00

Тъжно,но истинско!
Довереница (Дочка Василева)

2014-08-28T09:17:23+03:00

Живот.Дори когато се шегува
посипва трънчета по пътя ни...
Картините, които ни рисува
не винаги се сбъдват...

Развълнува ме...
Самодива (Вики)

2014-08-28T08:46:09+03:00

Тъжна житейска истина си описала, Павлина и си я пресъздала майсторски!
stoyna (Стойна Димова)

2014-08-28T08:37:04+03:00

Незная, немога съвети да давам -израстнах в семейство щастливо.Синът ми порастна при мама и татко, но компромисът - ето кое ни сплоти и извади коварното жило.
Желя ти по-ведро бъдеще -бъди силна!