За разните "поети" и техните омлети
ЗА РАЗНИТЕ „ПОЕТИ" И ТЕХНИТЕ ОМЛЕТИ
Ех, останали са малко
хора, пишещи във рима -
аз, Валери и Недялко,
и навярно двама-трима,
имената на които
ми се губят за момента,
но за никой е не скрито,
че е нисък днес процента,
затова сега реших
да езика си отприщя
и във следващия стих
всички други да разнищя.
Първо ще попитам:
Защо е нужна рима,
защо е нужен ритъм
и дали да ги има?
Ще намерите ответи
при великите поети,
що написали са песни,
всеки българин известни.
Век и нещо популярни,
също толкова обични.
За какво на нам са харни?
Затова, че са ритмични,
затова, че тези песни
ги човекът помни лесно.
Затова, че се РИМУВАТ,
те без време съществуват.
Мисля, че тази защита
няма да бъде разбита,
затуй без притеснение
минавам в нападение.
Гневът си ще насоча
към разните драскачи,
които ще нароча
за словоНЕслагачи.
Думички без ред си шляпат,
пишат глупости безброй,
само бели листи цапат,
а да спре ги - няма кой.
Как си мислят въобще,
че ще станат те велики?
Та четецът ги не ще.
Ха иди, па разбери ги.
В мрачен транс ли те изпадат?
Как го ражда туй главата?
Как, по дяволите, смятат,
че ще грабнат ни сърцата?
(Тука прошка ще поискам
за използваната дума,
но не мога да устискам,
все върти ми се из ума).
От бългочи като тия
във главата на човек
ще настъпи бъркотия
и ще нужен му е лек.
Една такваз „поема"
и смислово е куха -
започва няк'ва тема
и после... трета глуха.
Тъй написани са, значи,
че ги виждам по-гранични
със конкурси за задачи
от такива поетични,
или можем да речем,
че когато ги четем,
информацията влиза,
ала сивата пихтия
е попаднала във криза
от словесната помия.
Ей това ни нас грози
не намерим ли ключа
към въпросните бози,
а това е труден път,
да не кажа невъзможен,
но със сигурност е сложен.
Стига толкоз епитети
за човешките борби
със нарочните „поети"
и със техните „творби".
Страх ме веч обзема
да не овоня
моята поема
с някоя псувня.
В нея всички синоними
биват лесно запомними,
щото сложил съм ги в рими.
Идва краят, няма как,
а пък аз си охкам пак:
Жалко, жалко, много жалко -
аз, Валери и Недялко!
© Марин Цанков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
На мен ми хареса!
-
Малеее, колко навътре го приемат всички....
Поздрав от мен! -
Ами трябва да кажа, че грам не съм съгласна с тезата на това произведение. Изобщо не е зъдължитено нещо да се римува, за да ме грабне и да има смисъл. В никой случай не твърдя с това, че аз съм от надарените поети или по някакъв начин съм засегната. Закачливо е, но не съм съгласна с темата. А на абзаца със "Страх ме веч обзема да не овоня моята поема с някоя псувня." ми дойде и леко грубо.
-
Язе баце смело ма`ам,
дип от тука не отва`ам.
-
Ха... нима вие господине не знаете що е ритъм,
за белия стих нима не сте чували?
Не знаете ли, че има световноизвестни поети бездарни
и гении, които просто не са се купували?
И щом като хулите ,тъй остро в рима,
ще ми покажете ли стойността на вашето прозведение?
И не усещате ли,че тъкмо защото сте трима,
с Валери и Недялко, сте сътворили,
тройно по-глупаво от всяко друго стихотворение?! -
Напълно съм съгласна с Мариела!
Мерси и от мен за усмивката! -
Така-а-а... За първи път попадам при теб, така че добре дошъл. А за всички пишещи без рима ще кажа, че при днешното развитие на PR-a, пука им за теб, Валери и Недялко За какво им е рима, с която да ги запомнят, като добрия PR върши същата работа. Благодаря за първоаприлската усмивка
-
Добре написано и поучително Поздравления!
-
Ако питаш мен, и "бозите" в рима не са малко!
-
Тоз моят Пегас
сега започва
да набира газ
и търси почва,
затова ще да го яхна
и в ръката с мощен чук,
вместо язе да се махна
ще остана твърдо ТУК. -
Ехаааааа!
Изкефи ме!!!
ПП Поздрави на теб, Валери и Недялко! -
Ще си позволя и аз-
злобна и бездарна дама-
яхвай своя си Пегас
и изчезвай! Да те няма!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
значи си е гениално!
Позрави от мене получваш
и ствет да продължаваш!