20 дек. 2014 г., 00:10  

За родителите ни 

  Поэзия » Гражданская
310 0 0
Сега когато ги изгубих,
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак .
Сега, болезнено ги няма!
В душата ми е празнота...
Скръбта ми е по тях голяма!
По-друг ми е сега света.
За тях, до края им останах ,
детето, малкия им син.
И обич и голяма рана!
Надеждата им до "амин"! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??