За седмица само... само една -
и " Сбогом " ми каза, и пак се завърна...
и пак се разсърди... и ме обгърна
болка огромна сред тишина.
За седмица само... само една -
и в ада ме вкара, и ме изкара,
и светло отново даде ми вяра.
Коя ли е тази странна жена?
За седмица само... само една -
надолу пропадах и се издигах,
с душа наранена искрено виках,
поемайки цялата тежка вина.
За седмица само... само една -
изпитах аз чувства за двеста живота.
Пирони забиваше в мене голгота,
спасение търсех от светлина.
За седмица само... само една -
губех я в мрака, и във греха.
В съня ми тя шепне, сред райска леха:
" Обич съм твоя, не ме ли позна? " .
© Асенчо Грудев Все права защищены