17 мая 2008 г., 07:25

За щастието 

  Поэзия » Философская
1056 0 31

Веднъж за мъничко го зърнах -

бе на онзи бряг...

 

Поисках аз да го прегърна

и до него спрях.

 

Стопи се кротко и безмълвно

като първи сняг...

 

Отидох си, но ще се върна.

Обещавам - пак.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??