12 февр. 2014 г., 20:44

За щастието 

  Поэзия » Другая
569 0 0

Щастието рядко ме съпътства,

по-често тъжен си стоя

и тялото си всеки ден моря,

а в живота няма кой да ме напътства.

 

Опитвам се света да убедя,

че аз съм някой и че мога,

но не! Не вярват те в мен, за Бога!

И приятел нямам си да навестя..

 

И ето, лежа си сам на пътя,

а хората ме подминават и до днес.

Аз чувам повечето да шушукат

шеги и присмехи по мой адрес.

 

Ще дойде ден и всичко ще е с нас,

повтарям си го всеки ден на глас.

Но в момента животът с мене блудства,

а щастието рядко ме съпътства.

                                                                      

                                                             05.01.2014, 02:36ам 

© Евгени Касабов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??