tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
25 июн. 2023 г., 19:41

За словото 

  Поэзия » Философская
330 4 9

Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.

Отричаме, оборваме, злословим,
забравили за истина една,
че път върви се винаги изправен,
че чест се носи в праведна душа.

Под слънцето за всеки място има,
уроците да учи без вини,
ненужни са ни римите сравними,
щом мислите различни са, нали?

И словото ни – свише подарено,
да ползваме със разум, за добро.
Да пали огън, тъй е отредено,
с искрицата на светлото перо.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам те. И на мен ми омръзна от едни и същи скандали постоянно. Всеки си пише както може, колкото може и за каквото иска. Вместо да се разсея в сайта, понякога се натоварвам толкова, че гледам да не влизам известно време.
  • Прекрасно послание.
    Поздравявам те.
  • Поздравления за този стих, Таничка! В последно време видях доста в този сайт...
  • "че път върви се винаги изправен,
    че чест се носи в праведна душа."

    Абсолютно!
  • Стойчо, Дени, така е! Няма какво да делим тук! Всеки, който има какво да каже, го казва по своему, а как ще се възприеме, определят само читателите ни. Критици бол.
  • Така е, Танче
  • Наистина!
    Какво се взема за отвъд,че да го делим преживе?
    Поздравления,Таня!
  • Сенилга, благодаря ти!
  • Фонетиката е люлката на звуковата хармония, римите, разбира се, искат да бъдат основни и безкрайно повтаряни ... Вече не мога да чета стихове с изтъркани рими. Те са досадни и ви свалят до нивото на барабанист. Поезията, ако в нея няма откритие, не е нужна на никого, ако не изненадва с красота и оригиналност. Това е просто загуба на време и думи.

    Точный мой текст привожу, так как я еще не уверена в моем болгарском, который изучаю.
    Фонетика- колыбель звуковой гармонии. Рифмы, конечно хотят быть главными и повторяются без конца... Я уже не могу читать стихи с затертыми рифмами. Они раздражают и опускают тебя на уровень потребителя барабанного боя. Поэзия, если в ней нет открытия - строки, которая способна удивить красотой и уникальностью никому не нужна. Это просто выброшенное время и слова на ветер.
Предложения
: ??:??