25 авг. 2018 г., 22:06

За смокините и живота 

  Поэзия
299 0 1

Смокинята на двора, отрупана е с плод.
Ухае на наслада и вълшебство.
Ужасно ми е тъжно за нашия народ,
а имаме герои във наследство.

Дървото ще изхрани плодните деца,
то мисията своя изпълнява.
Родната управа е с дървена глава,
изсъхване конкретно заслужава.

В живота няма капка от тоз смокинов сок.
Превърнаха ни в пъпеши и дини.
Живот, да го опишеш, но то не е живот.
Сълзите, Боже, моля те, прости ми.

Смокинята обича нежна топлина,
а ние сме във ледниково време.
Сухи, разхвърчани навсякъде листа,
с еднакво неизхранени проблеми.

Дървото на живота, различно е дърво.
Изсмуква то, до капка плодовете.
Поне да имах малко смокиново листо,
а аз съм с гениталии в ръцете.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех Вальо, както винаги си прав за управията. Харесва ми че винаги биеш директно и то с изчистена форма на стиха. Подкрепям те и поздрав!
Предложения
: ??:??