voda (Елица Ангелова)
582 14033
25 сент. 2011 г., 18:28  

За спомените 

  Поэзия » Другая
1364 1 17

За мене всеки спомен е реликва.

И пазя го, и храня го  – да диша.

Дали е тъжен, или пък усмихнат,

еднакво свиден, никога излишен.

 

От тъмните ми спомени извира

реката, дето носи мъдростта.

Аз всичките си грешки там изпирам,

а най-често потапям съвестта.

 

Горчиви спомени  – дълбоки рани.

(От тях и белезите чак болят.)

Не ги отпъждам, нека да останат.

Понякога и те бележат път.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И една дума стига, Мариана.
    Сърдечна благодарност!
  • Харесах!Поздрав,без коментар!
  • Сложно и относително е, Приятели.
    В един роман четох, че жена се любила със случаен мъж в асансьора.
    След това срещнала човека, който отговарял на всичките й изисквания: образован, изискан, джентълмен...
    Но, бил толкова "човек в калъф", че си помислила: "Всичко хубаво, но той никога не би правил секс в асансьор". И го отминала.
    Та...някои търсят екстремните ситуации.
    Но ние не сме от тях, нали?

    Благодаря на всички за споделените мисли, за искреността и за отделеното време.
    Пожелавам много красиви мигове в любовта!
  • Това могат да бъдат думи на Мила...разбрах те!Много е трудно да обясниш влизането под чужда кожа.Аз един път се озовах в такова положение.За стих става дума , не за гараж...Поздрав!
  • със сигурност не е
  • С Магдалена
  • Много точно, Нина!
    Така се е почувствала и героинята от разказа.

    Но миаля, че в конкретния случай не обстоятелствата унижават, а незрелите чувства.

    Една красива и силна любов би озарила романтично и този гараж.
    За доказателство ще цитирам думи на Ив, Терзийски от "Ода за Светлия глас" :

    "И оттатък баира, в порутена къща,
    ще се скрием от рано презрелия дъжд.
    Там, на голия под, изведнъж ще те тръшна –
    с ловкостта на животно
    и сила на мъж".

    Любовта е многолика. И всеки трябва да намери това нейно лице, което му приляга...

    Благодаря, че беше тук, Нина!


  • И на мене ми е чуждо, Ив – нито преживяно, нито СЪпреживяно.
    Просто пресъздадох ситуация от прочетен разказ – през очите на героинята там.
    Съжалявам, че съм те разочаровала.
    Е, не можем винаги да горим с чуждите съдби...

    Ще се опита със следващия си стих да се реабилитирам...
    Дано да е усмихнат за теб изгряващият ден!
  • Малко ми се струва далечно от теб, Ели...нещо не ме хвана. Извини ме.
  • И аз така писах в коментара си под разказа, Христо:
    лирическата недооценява чувствата си и с това прибързано отдаване слага край на връзката, която би могла да прерасне в любов.

    Радва ме твоето искрено мнение.
    Поздрав!
  • Нито е любов, нито секс, а само проява на първичен инстинкт.
  • Разказът е публикуван в BlogBG и привлече внианието на много читатели.
    Радвам се, че харесахте стиха ми, Приятели.
    Сърдечно ви благодаря!
  • !!!!!! Поздрав сърдечен, Ели!
  • С Илко.
    Поздрав, Ели!
  • не, няма е тук любовта...
    потресаващо, силно написано...
    Елица, най-сърдечно..
  • Благодаря, Кети!
    Заслугата е и на Сашо Горов, който е вникнал с голям психологизъм в душата на Лирическата.
    Аз само пресъзавам случилото се през нейния поглед.
    Приятна вечер!
  • Много силен стих! Вината и разкаянието крещях от всяка дума, много точно пресъздадено чувство!
Предложения
: ??:??